ПРОЗЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; прозѐя се, -ѐеш се, мин. св. прозя̀х се, прич. мин. св. деят. прозя̀л се, -а се, -о се, мн. прозѐли се, св., непрех. Спонтанно поемам голямо количество въздух с широко отворена уста и шумно го издишвам, обикн. при желание за сън, сънливост, умора или като израз на отегчение. Прозявам се, отивам в спалнята и се просвам на леглото. Др. Асенов, СВ, 6. Изведнъж го беше налегнала силна умора, изпитваше неудържимо желание да се прозява. А. Гуляшки, ЗВ, 274. Заспалият се размърда: — Добре де... събуден съм — отговори той и се прозя сънено. А. Каралийчев, НЧ, 67. Ванко, явно отегчен от тоя разговор, широко се прозя. М. Грубешлиева, ПИУ, 48. Изведнъж Петева се прозя дълго, отпусна глава назад върху мекото облегало на креслото и притвори очи. Н. Каралиева, Н, 17.